ДИСЦИПЛИНИ
Тук ще може да намерите както академични трудове,
сортирани по дисциплини, така и информация за самите дисциплини.
сортирани по дисциплини, така и информация за самите дисциплини.
Философията на езика е най-важната философска дисциплина от момента на възникването си по време на т. нар. лингвистичен обрат в края на XIX в. (свързан с имена като Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Мур, Лудвиг Витгенщайн и др.) до ден днешен. Това се дължи на факта, че философията на езика (и нейният основен инструмент, концептуалният анализ) има мета-характер спрямо всяка друга философска (и въобще академична) дисциплина, доколкото проблемите на езика (най-вече проблемът за референцията) са проблеми, които стоят пред всеки тип дискурс, бил той философски, хуманитарен, или дори научен. Разбира се, стойността на философията на езика е най-голяма там, където тя бива прилагана към дисциплина, която се изчерпва с дискурсивна дейност, защото това й позволява да обвхване, така да се каже, целия обем на въпросната дисциплина. Например, философията на езика с оглед на интересите си има достатъчно висока компетентност да третира всички философски и хуманитарни дисциплини, доколкото последните се изчерпват с говорене и писане (т.е., изчерпват се с изцяло лингвистично поведение). Не е такъв случаят с физиката и нейните производни дисциплини, които включват много по-разнообразно поведение, голяма част от което е нелингвистично (експериментален дизайн, наблюдение, измерване и т.н.).
За разлика от метафизиката, например, теорията на познанието или епистемологията е една от класическите философски дисциплини, които биват съвместени сравнително лесно и значително по-рано в аналитичната философия. Това вероятно може да се отдаде на изначално критическия характер на аналитичната философия, който е поделен именно между философията на езика и епистемологията. Докато първата се занимава със условията за смисленост на езиковата употреба, втората се занимава с основанията, които могат да бъдат дадени в подкрепа на дадено твърдение. По-конкретно, доминиращата тематика в съвременната епистемология произтича от дебата около класическата дефиниция на знанието, започнат от блестящата статия на Едмънд Гетие Знание ли е обоснованото истинно убеждение? Разбира се, това не изчерпва интересите на епистемолозите, които много често се занимават с анализ на обяснителните понятия и с приложение на стратегиите за обосноваване към конкретни научни области. Това частично размива границите между теорията на познанието и философията на науката.
Има редица технологически, методологически и дори чисто културни/цивилизационни свидетелства, че науката е най-съвършеният вид познание, с който човечеството разполага. Философия на науката тематизира това познание, като се опитва да формулира общи негови методологически принципи (например, обяснението в науката), границите между наука и ненаука (проблемът за демаркацията), валидността на научните методи и изводи в други области на знанието и т.н. Освен това, във философия на науката се включват и специфични изследвания на теориите и методологията в рамките на специфични дялове от науката - например, философия на физиката, философия на биологията и т.н.
Проблемът за съзнанието е основният проблем в западноевропейската философия, който може да се формулира още като проблем за реалността. Разискванията върху този проблем прокарват разграничителните линии между философските парадигми. Дали реалността е независима от нас като когнитивни агенти? Дали, напротив, тя е конструирана от нашето познание? Дали въобще можем да кажем, че съществува нещо, за което не знаем, че съществува, и ако не, може ли въобще да става дума за реалност, независима от познаващия? Тези и редица други въпроси се тематизират както в класическата философия на съзнанието, останала в историята, така и в съвременната философия на съзнанието, която се практикува в по-широкия методологически контекст на аналитичната философия.
През първата половина на ХХ в. във философските, психологическите и антропологическите академични среди в Европа и САЩ доминират различни форми на изследване на поведението (бихевиоризъм), които се отказват от изследване на субстрата на поведението, на онова, което е скрито от обичайните ни всекидневни практики и за стандартните ни начини за наблюдение. След 50-те години на ХХ в. обаче постепенно започва т. нар. "рементализация" в тези области благодарение на прогреса в дисциплини като изкуствен интелект, невронаука и когнитивна психология. Тези дисциплини, наред с емпиричната антропология, лингвистиката и философията формират интердисциплинното изследователско поле на когнитивната наука, чиято цел може да се формулира по редица начини: "изследване на интелекта", "изследване на субстрата на човешкото поведение", "научен подход към изследването на съзнанието", "изследване на интелигентното поведение" и др.
Материали, инструкции и връзки, свързани с написването на съвременен и професионален философски текст.